ИЗКУПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Изкупване на провинение, грях, вина и проч. – Значи, страданието има цел? – Положително. – Каква е тази цел? – Изкуплението! След всяка понесена болка вие ставате една степен морално по-съвършен. Д. Димов, ОД, 179. Винаги, когато те видя, мое щастие, аз чувствувам желание да се моля като един грешник, който обаче не очаква изкупление на своите грехове. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 289. Над главите им изсвири вихър от картечни куршуми. И тогава ѝ [на Ирина] се стори, че тази нощ и всичко, което преживяваше в нея, бе изкупление за десет години, прекарани в леност, безделие и наслади. Д. Димов, Т, 596. Да подари част от тая земя на училището. Той лъжеше себе си, че това ще бъде изкупление на неговия грях. Елин Пелин, Съч. III, 168. Когато свещеникът заговорва за великата жертва на Спасителя, който се е пожертвувал за изкупление на грешното човечество, неговите думи прозвучават в душата на една огорчена от живота майка като ирония, като лъжа, като предизвикателство. Б. Ангелов, ЛС, 266.