ИЗКУ̀ПЧИК, мн. -ци, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност; изкупвател, изкупвач, закупвач, закупчик. Какаото е главният източник на средства за съществуване на жителите в западната част на страната. Над една пета от населението е заета непосредствено в неговото отглеждане, без да се смята армията от посредници и изкупчици. Л. Мелнишки, Н, 40–41.