ИЗКУСЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което изкушава някого, съблазнява някого с нещо; съблазнител, прелъстител, изкушител. Спомни си всичко, което беше говорил в миналото Боян, дори как в същия този дом през есента се мъчеше да увлече Радомир срещу еретиците. Ефрем се видя с образа на изкусител и се изплаши за себе си. М. Смилова, ДСВ, 152. Дигна глава Калофер, стрелна с поглед султанския човек. И колкото повече го гледаше, толкоз по-омразен му ставаше тоя изкусител на сърцето му. М. Марчевски, П, 63. Погледът му отново се плъзна по изящния крак. Помисли си: „Ето на, това е жената – дявол, изкусител...“. Д. Спространов, С, 336.
2. Рел. Дявол, сатана. Самият сатана тук има пръст. Или това момче е сам изкусителят, който се е вмъкнал тук да ни погуби. Елин Пелин, Съч. IV, 85. В неговата душа живее богът на изкуството, бог по образ и подобие странно приличен на изкусителя. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 69. И дойде при него изкусителят и рече: – Ако си син божий, речи тези камение да станат хлябове. КТЕМ, 31.