ИЗКУ̀СНИК1, мн. -ци, м. Остар. Изкусител, изкушител.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ИЗКУ̀СНИК2, мн. -ци, м. Остар. 1. Човек, който се отличава с изключително умение и сръчност при извършването на определена дейност, изкусен човек; майстор. Особено големи изкусници да ни устройват зрелища с циганите бяха някои от майсторите, първо място между които заемаше калпакчията Босната Андон. Ст. Чилингиров, ХНН, 67.
2. Индив. Човек, който се занимава с изкуство; артист. След една-две минути изкусникът излезе иззад червената завеса, поклони се и запя френска шансонетка. Ив. Вазов, Съч. X, 106.