ИЗКУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно желание за нещо привлекателно; съблазън. Като видях спокойното синьо море и яркото слънце, нещо ме затегли към далечния хоризонт. Не можех да устоя на изкушението и тръгнах пак по белия свят. Св. Минков, ПШ, 145. Нещо ме чоплеше и сякаш ми казваше: – Гребни си, гребни си! Мъчех се да устоя на изкушението. Обаче когато мелничарят захърка, аз не удържах, набързо загребах от „франджеленото“ брашно и го изсипах в моя чувал. Г. Белев, ПБМ, 120–121. За да избягваш мъдро изкушенията, трябва да обуздаваш чувствата си и да ограничваш пожеланията си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 63. Пази душата ми, ο, Боже, от черни изкушения, / пази я грях неопростим неволно да не стори. Е. Багряна, ЗМ, 69.
2. Това, което събужда, предизвиква у някого силно желание, влечение към самото себе си. А тя се бранеше с всички сили против много повечето изкушения в големия град, които ѝ се изпречваха на всяка крачка от сутрин до вечер, щом излезеше сама. Ст. Даскалов, СЛ, 191.
3. Остар. Изпитание, проверка на качествата, издръжливостта на някого. Нашите православни противници от Фенер скоро ще са разкаят за несмислената си постъпка (проглашението на схизмата) към благочестивейшия наш народ, който и в туй изкушение си остана непоколебим и неостъпчив в праведните си домогвания. Т. Шишков, ИБН, 319–320. Техния пример ся надеем да последват и много други благоразумни блъгаре. За това, братие, ми трябва да имаме голяма бодрост, зачто никогда отечеството ни не ся е нахождало в такова опасно изкушение, в каквото ся находи сега. ЦВ, 1859, бр. 445, 3. Онова лице, което желае да стъпи в монашество, издържава най-първо тригодишно изкушение в манастира. З. Петров и др., ЧБ (превод), 159–160. Отплува пак с радостна надежда скоро да види края на теглилата и опасностите си. Но небето поиска още веднъж да изпита неговата твърдост с друго едно жестоко изкушение. П. Кисимов, ΟА I (превод), 69.