ИЗКЪ̀ЛЧВАМ, -аш, несв.; изкъ̀лча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Измествам, размествам кост на крайник (ръка, крак) от правилното, естественото ѝ положение в дадена става; измятам. Веднъж падна от стълбичката, изкълчи си крака и оттогава понакуцваше. Ем. Коралов, ДП, 24. Падна Тодора от лиляк, / лева си ръка изкълчи, / десна си нога прекърши. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 107.
2. Разг. Навяхвам. Клинката изтича напред, подгони сина си, настигна го и започна да се бори с него. – Рашко, остави детето, ще му изкълчиш ръчичките! К. Петканов, ЗлЗ, 152. И Орфей пое нагоре по пътя. Той цапаше предпазливо, за да не си изкълчи някой крак в тъмнината, но пък и бързаше, за да се постопли малко. Г. Караславов, Избр. съч. V, 353. Еднаж той бе извил ръката на Ташко Влашето. Но после Влашето три недели не можа да хване работа, ръката му бе изкълчил. Д. Талев, ГЧ, 303.
3. Прен. Разг. Изопачавам, преиначавам. Аз си спомням как някои наши режисьори и актьори в миналото модернизираха и изкълчваха произведенията на класиците. Н. Фурнаджиев, МП, 24. Без съмнение, типът на Бойчева майка и майстор Стойчевица е копиран от действителността, от живота; но авторът не само че не е разбрал тая действителност, а и некадърно я е изкълчил. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 267. – И право да ти кажа, даскал Стефане, че като видяхме как всичко младо е изкълчило езика си и как се е повлякло подир гръцкия език, па зашиткало при всяка дума, право да ти кажа, че се уплаших. Д. Немиров, Б, 48. изкълчвам се, изкълча се страд.
ИЗКЪ̀ЛЧВАМ СЕ несв.; изкъ̀лча се св., непрех. 1. За кост, става – измествам се от естественото си, правилното положение; измятам се. При невнимателно движение, тичане, скачане, удар може да се счупи кост или да се изкълчи, навехне става. Анат. VIII кл, 39. l Разг. За крайник (ръка, крак). Падна от дървото и кракът му се изкълчи.
2. Разг. За крайник – навяхвам се. Ръката ми се изкълчи при местенето на библиотеката.
3. Спец. За натиснат осево (по посока на оста) прът, греда и под. – загубвам устойчивостта на праволинейната си форма на равновесие. Под влияние на голямата тежест снадените подпори лесно се изкълчват, вследствие на което кофражът увисва или се разкривява. В. Брънеков и др., СД, 134.