ИЗКЪ̀ЛЧЕНО. Нареч. от изкълчен (във 2 и 3 знач.). Заставаше мирно и с все глас отсечено отговаряше: – Слуш, с’тин пойцер! Думите произнасяше нарочно изкълчено, както в общите отговори. В. Ченков, ПС, 92.
