ИЗКЪ̀ЛЧЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изкълчен. У него няма ни следа от преднамерено фанфаронство, ни нехайство към външната форма, а вътрешно му е чужда онази изкълченост в психологията на лицата и мотивировката при развитие на действието, което е мода у модерните писатели. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 111.