ИЗКЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; изкъ̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Къпя изцяло човек, животно или мнозина, всички; окъпвам. Конят тежко разплиска водата. Костадин започна да го търка и плиска. Щом го изкъпа, спъна го с букаите и отиде, та легна в коритото над вира. Ем. Станев, ИК I и II, 162. А пък щом вече възвира в бляскавий медник водата, / тогаз мъртвеца изкъпват, с гъсто го масло намазват, / а пък раните запълват със балсам деветгодишен. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 37. Изкъпах и двете деца. изкъпвам се, изкъпя се страд. и възвр. Понякога при удобен случай аз се изкъпвах в специалната баня. Стр. Кринчев, СбЗР, 355. А радост за тялото и душата е лятно време да се изкъпеш в някой вир из реката вън от града. Д. Талев, ОТ, 110. Изкъпваш се в бистрите води / и се изправяш горе над скалите. Ламар, ПР, 7.