ИЗКЪ̀РКВАМ1, -аш, несв.; изкъ̀ркам, -аш, св., непрех. Диал. За птица – издавам глас кър-кър. Вратата на обора беше отворена. Само от яслите една кокошка сънено изкърка. В. Нешков, Н, 410. Кокошките се разбягаха встрани. Петелът изкърка тревожно и приплесна с криле. И. Петров, МВ, 95. Нощна птица прелетя, спря на ябълката, но чула шепота в стаята, изкърка и отлетя. Кр. Кръстев, К, 120.
ИЗКЪ̀РКВАМ2, -аш, несв.; изкъ̀ркам, -аш, св., прех. Простонар. Изпивам изцяло за кратко време някакво спиртно питие, алкохол; окърквам2. – Обзалагам се, че няма да я изпие въобще – каза Джек гневно. – Тогава какво ще я прави? – Може да я подари някому. – Или ще я изкърка на лягане – предположи Клара. Д. Димов, ОД, 95. изкърквам се, изкъркам се страд.