ИЗКЪ̀РПВАНЕ ср. Отгл. същ. от изкърпвам и от изкърпвам се. На същата улица имаше дюкянче един мой познат обущар. Най-напред занесох обуща за изкърпване, а после редовно вечер се отбивах на разговор. Ив. Мартинов, Пл, 1969, кн. 5, 46. Изкърпване на дрехи.