ИЗКЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; изкъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кърша, чупя, троша, обикн. клони, пръчки докрай, изцяло, всички. Със нозе си корени избиха, / със глави си клони изкършиха. Б. Цонев, РК [еа]. Той изкърши клоните, които пречеха на жиците. изкършвам се, изкърша се страд.