ИЗКЪ̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изкъсам като прил. 1. За плат, дреха – който не е запазен, който е с протрити места, с дупки; скъсан, окъсан. Той беше едър, бърчав старец, в изкъсани дрехи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 37. По дрехите му – изкъсани и на места кърпени – момъкът разбра, че татаринът бе от ония, които живееха в малките ниски шатри. Ст. Загорчинов, И [еа].
2. Който е с парцаливи, недобре запазени, вехти дрехи. Изкъсани, дрипави, изплескани, космати, оварварели, ние приличахме на дружината, която води Аспарух – в картината на Павловича. Ив. Вазов, Съч. XV, 158. И тук забелезах представители на западноевропейския пролетариат с торби на рамо, изкъсани, изцапани. ИС, 1906, кн. 3 [еа].