ИЗКЪ̀СО нареч. Разг. 1. На неголямо разстояние от началото на нещо (юзда, повод, въже и под.). Щом наближи завоя, Костадин се огледа, хвана изкъсо юздата и пришпореният кон, свикнал да върви на дълъг път с еднообразен и равен ход, уплашено трепна, извъртя очи и се понесе раван. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Откачи косата, провисена на едно дърво, и първоначално я размаха изкъсо, сякаш се упражняваше или си припомняше как се коси трева. Й. Радичков, ГП, 54.
2. Прен. Без много думи, накратко; лаконично. Къде е спал не отбелязва. Съобщава ни изкъсо, че на третия ден от лутаницата се озовал на един мост по пътя за Асеновград. Н. Хайтов, ШГ, 131. Колкото и да се кълнеше, че не се е докосвала до друг мъж, Христо Влаев не ѝ повярва. Първата година говореше с нея изкъсо, нощем я мъчеше да каже кой е прелъстителят. Ем. Станев, ИК I и II, 172.
3. Прен. С много големи изисквания, строго. Лошото щеше да дойде, ако машината секне и ония се изсипят на шосето, за да подхванат претърсването по-изкъсо. Б. Райнов, ДВ, 192. Аз си давах ясна сметка, че този следобед ще бъда наблюдаван изкъсо и неотстъпно. И не се излъгах. Б. Райнов, НН, 356.
◊ Държа изкъсо <юздите на> някого. Разг. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. – Моят син да го държите изкъсо. Сега е моторист на зеленчуковата градина, хванал се е да работи, но може пак да се разхайти, ако не го държите яката от младежката организация. Б. Обретенов, С, 186. Вълко формулираше всяка постановка като истина, дадена веднъж завинаги. Доста педантичен, той държеше изкъсо своите слушатели и не им позволяваше ни за миг да се разсейват. Д. Жотев, ПМИ, 104. Режа изкъсо. Разг. Говоря кратко и за най-същественото. Тоя доктор, с нищо незабележителен, дори нямаше очила, но си знаеше работата и режеше изкъсо. В. Андреев, ПР, 30. Стига с тези подробности. Режи изкъсо. Хващам / хвана изкъсо <юздите на> някого. Разг. Успявам да подчиня напълно на волята си някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. – Хвани народа по-изкъсо и си гледай работата. Тъй знам аз. В. Геновска, СГ, 25. „Трябва да дърпам юздите, да хвана изкъсо тоя вятърничав старец!“ – мислеше репортерът. – Ако бях по-настойчив, досега щях да имам резултати. Н. Стефанова, ОС, 198.