ИЗКЯ̀РВАМ, -аш, несв.; изкя̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Простонар. Получавам облага, печалба от нещо, спечелвам нещо. – Слушай сега внимателно. Защо ще се жениш в семейство, което има нужда от тебе? Ожени се там, където ти ще имаш полза, където ти ще изкяриш, а не те. Разбра ли? П. Спасов, ХлХ, 161. – Значи той е бил – каза повече на себе си Цене, – а ме излъга, дяволът, че няма да ходи при Мира. И Стойне, казваш, беше с тях, а? – Беше. – Е? Ясна е работата. Стойне пак е изкярил една пендара. В. Ченков, СНД, 68–69. изкярвам се, изкяря се страд.