ИЗЛА̀ГАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от излагам като прил. Който излага, компрометира със съдържанието си някого. Те [книжата] съдържаха договорите и поверителната кореспонденция между „Никотиана“ и Немския папиросен концерн, излагащи разписки за подкупи на министри и служебни лица. Д. Димов, Т, 670.