ИЗЛА̀ЗВАМ1, -аш, несв.; излàзя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. 1. Изминавам с лазене някакво разстояние. – Никакво предаване! – отсече твърдо Митю. – Ще ни застрелят като кучета. Трябва да се действува бързо, един от нас ще излазва напред да заеме позиция в угарта и ще варди. Г. Караславов, Избр. съч. I, 115. Още щом чул първия взрив, Ен Сик заковал локомотива, скочил, излазил ловко под вагоните, откачил запаления вагон. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 52.
2. Изкачвам се някъде с лазене. Стъпалата му [на дядо Любен] се сториха безкрайно много и неравни. Последните няколко стъпала той излази като непроходило дете. К. Петканов, ДЧ, 94. Откъм пожарището се чу необикновено силен гърмеж. Полицаите залегнаха готови за стрелба, а поляците се хвърлиха в канавката и бързо започнаха да излазват нагоре към селото. Г. Караславов, Т, 90. излазвам се, излазя се страд.
ИЗЛА̀ЗВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); изля̀за, излѐзеш, мин. св. изля̀зох, прич. мин. св. деят. изля̀зъл, -а, -о, мн. излѐзли, св., непрех. Излизам; излазям2. Когато излазвах из колата, винаги аз намервах един едър просяк, който викаше подиря ми с продран глас: „Милост, моля ти са, добрий господине!“. Ступ., 1875, бр. 6, 43. Зиме обитателите на тази [на самоедите] колибка излазват от коминя, защото цяла тя е зарита в сняг. С. Бобчев, ПОС (превод), 211.