ИЗЛА̀ЗЯМ1, -яш, несв. (диал.); излàзя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Излазвам1. излазям се, излазя се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ИЗЛА̀ЗЯМ2, -яш, мин. св. -ях и -их, несв. (остар. и диал.); изля̀за, излѐзеш, мин. св. изля̀зох, прич. мин. св. деят. изля̀зъл, -зла, -зло, мн. излѐзли, св., непрех. Излизам; излазвам2. Една из тия свахи, когато излазяла из черква, то разказвала, че Павлин и Велика правят не твърде похвални неща. Л. Каравелов, Съч. II, 74. – Той ми каза, ако видя кмета, да му кажа да го чака тая вечер вкъщи, да не излазя никъде. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 89. През последните десет дни не бях никак излазял от къщи. К. Величков, ПССъч. I, 4. Докато грее слънце, нещата по земята не изстинват, защото, ако и да излази из тях топлина, то слънцето изново ги нагрява. Лет., 1871, 98. „Нещастната фамилия“ е печатана първи път в „Българските книжици“, които са излазили в Цариград. В. Друмев, НФ, III. „Нима има под земята път?“ / „Има.“ / .. / „И излазя чак в града?“ / „Право в градския манастир.“ Н. Бончев, ТБ (превод), 45.