ИЗЛА̀ЗЯНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от излазям1 и от излазям се; излазване1.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ИЗЛА̀ЗЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от излазям2; излизане, излазване2. След излазянето на горничната, Елисавета Александровна ходи няколко минути развълнувана. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 71. Най-тежко бе на излазяне, когато се изтрепиш съвсем, а ти предстои цяла нощ път. Π. К. Яворов, ХК, 89. Ще я видиш само заран ранко със стомна и менче, че отива за студена водица, и веднъж в неделята ще занесе в тепсия хляб на фурната – това ѝ е излазянето през неделята. Т. Влайков, Съч. ІІ, 289–290. Той се беше смутил в това първо излазяне пред публиката. Ив. Вазов, Съч. VI, 29. С радост идем днес да здравосаме излазянето пак на вестник „Зорница“. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 8.