ИЗЛА̀ЙВАМ, -аш, несв.; излàя, -àеш, мин. св. -àях, св. 1. Непрех. За куче – лая веднъж или няколко пъти. Кучето започна постепенно да се успокоява, като излайваше от време на време. К. Калчев, ЖП, 156. Кучетата излаяха на двора и след малко в къщата влезе къс и сух човек. А. Страшимиров, А, 589. Една сутрин, когато първите лъчи пламнаха в малкия прозорец, Шаро излая сърдито на пътя. П. Здравков, НД, 197. // Прех. Рядко. За куче – лая веднъж или няколко пъти по някого. Кучето пак го излая. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 206. l Обр. Той [Миньо] завъртя леко дулото, прилепи се плътно с дясното око и се премери. Картечницата излая сърдито, затрепери в ръцете му и спря. Врагът беше улучен. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 379.
2. Прен. Прех. Пренебр. Изговарям нещо неясно, неразбрано, обикн. бързо или на чужд език. Генералът вече навлизаше пред редиците на първа рота. – Здравейте, лъвове! – изкряска той и войниците излаяха някакви неразбрани скандирани слова. Д. Кисьов, Щ, 148. Сенегалецът излая нещо и го халоса с приклада на пушката си в ръката. Ст. Марков, ДБ, 91. Аз не намерих някоя разлика и в срещата на американец с американка: срещнат се, мъжът излае нещо с дебел глас, жената излае с тънък и не трепва ни един мускул на лицата им. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. излайвам се, излая се страд.