ЍЗЛАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кладенец, геран, бунар. На мегданя, пред поповата къща, имаше стар излак, водата на който наистина бе по-вкусна от водата на чешмата. Ала тоя излак нямаше кофа и хората черпеха от застоялата му вода с всевъзможни съдове. Елин Пелин, Съч. I, 71–72. Рада на Стоян говоре: / „Либе Стояне, Стояне, / .. / не мога да се науча, / на излак вода да вада, / в корито дреи да пера!“. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 211–212.