ИЗЛЀКИЧКО нареч. Разг. Умал. от излеко. – Я ти, малкиятобърна се той към Гилзата. – Измий си ботушите и влизай в кацата да мачкаш. Ама тъй излекичко... Стига сте се мъчили с тая трамбовка! Хр. Пелитев, ХО, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)