ЍЗЛЀКОМ нареч. Диал. Излеко, леко; излека. Хоро се люшка. Провиква се волно кумецът. Всички пак по него завръщат, само ником привела под було чело, Койка излеком подрусва шити поли. П. Тодоров, И I, 110–111. Пресен хлад с листата излеком пошушна. И. Карановски, МП, 7. Той излеком пристъпи / и се запре зад чучура, когато / приведена над постава, сама / там Ралица си писаните стомни / изплакваше. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 92. Ветрец полъхва и на ниви / нашепва бляна кротък свой, / горите излеком си шепнат, / звездици трепкат рой до рой. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 30.