ИЗЛЕКУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от излекувам и от излекувам се. Минкината Стефанка се поболяла и две години няма излекуване. Какво да я правим! Ни става, ни умира. К. Калчев, ПИЖ, 121. На една забележка, която направи дядо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: – Пияницата човек е също като лош сахат – все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. М. Георгиев, Избр. разк., 97.