ИЗЛЕПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; излѐпя̀, излѐпѝш, мин. св. излѐпѝх, св., прех. Остар. и диал. Излепвам. излепявам се, излепя се страд. После окончанието на молитвите и на погребалните тържества стената на пещерата са загражда с камъне и излепява са с гнила. Знан., 1875, бр. 12, 182.