ИЗЛЕТА̀Ч м. Индив. Излетник. Тоя сподвижник, който не стоеше в знаменития списък на излетачите до Мусала, в последната минута беше се явил на Софийската гара, за изненада и радост на всички ни. Ив. Вазов, Съч. XV, 110. Още преди петли тропотът на три коня обади на станалите и облечени вече излетачи, че скоро трябва да тръгнат. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 30–31.