ИЗЛЕЧА̀ВАМ, -аш, несв.; излечà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Излекувам. Лекарят го посещаваше безплатно; той положи големи трудове да го излечи. С. Радулов, НД (превод), 9. Когато турците раниле и Стоимена, то Ильо го земал при себе си, излечил го и направил го пак байряктарин. П. Хитов, МП, 130. „Никой не може да излечи тази отровна рана, рана на сърцето ми, която където и да отида, сѐ ще да ма боли и тя ще ма умори!“ Ил. Блъсков, ПБ ІІІ, 61. излечавам се, излеча се страд. и възвр. По-голямата част от вътрешните кръвотечения са излечават от самата природа. Знан., 1875, бр. 8, 120.
ИЗЛЕЧА̀ВАМ СЕ несв.; излечà се св., непрех. Излекувам се. Защо болестите са излечават без лекове и без лекаре [наслов]. Знан., 1875, бр. 6, 86.