ИЗЛЀЧКА нареч. Остар. и диал. Излеко, леко; излечко. – Нема не можеш да си носиш със себе си малко прашец, който може излечка да те изпрати в Ахерон (на оня свят), и няма ни пиле да чуе! Н. Бончев, Ρ (превод), 21. Тихият бял Дунав излечка влече своите вълни край немноголюдния град Силистра. Ил. Блъсков, ИС, 40. – Рачо – каза [жена ми], – ти си песнопоец, сега ще ми попееш, аз ще ти пригласям излечка. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 22.