ИЗЛЍЗВАМ, -аш, несв.; излѝжа, -еш, мин. св. излѝзах, прич. мин. св. деят. излѝзал, прич. мин. страд. излѝзан, св., прех. Лижа всичко докрай; облизвам, олизвам. – Какъв гювеч пепел? – Да излижа един гювеч пепел. – Защо да го излижеш? Т. Харманджиев, КЕД, 193. Поп Миладин го изгледа свирепо, но Дечо не забеляза. Разкрачи се, зина с голямата си уста и прие светото причастие. След това не отиде да го бърше клисарят, а си излиза мустаците. Чудомир, Избр. пр, 65. излизвам се, излижа се страд. и възвр.