ИЗЛЍТВАМ, -аш, несв.; излѝтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Излитам1 веднъж или няколко пъти. Ярък цъфтеж заливаше полегатите ливади. Изведнъж над тях като яркожълто кълбо прелетя папуняк, сниши се почти до тревата, отново излитна и се гмурна в синорите. П. Вежинов, НС, 229–230. Един орел излитна зад Вежен, понесе се над широката, зелена, разгърната като огромен китеник планина. Н. Тихолов, ДКД, 110. Истинската критика не може да следва евангелската притча за добрия самарянин. Защото от нея, от нейния изпепелен дух, излитва фениксът на ново творчество. Р, 1925, бр. 193, 2. – Джексън е подлец! Тоя американски плантатор не само ме измами, но се и подигра с мене, като заповяда на годеника ми да излитне в деня на сватбата! О. Василев, Л, 45. Групата тръгна да се полюбува и на другите запалени къщи. Вече цялото село се обливаше от заревото на пожарите и в светливите избухвания се виждаше как грамадни кълба дим се боричкаха и излитваха все по-нависоко, а после бавно се разстилаха и чезнеха в непрогледната чернота над селото. Д. Ангелов, ЖС, 574. Летете – радостни или омразни, / и делници, и празници. / .. / вий – сиви гълъби и бели – / излитнали из моите ръце, / и някъде в безкрая отлетели / като към предначална цел. Е. Багряна, ВС, 5.