ИЗЛИЧА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изличавам и от изличавам се; заличаване. Отзивчивостта и съчувствието на славянина към чуждото отива до самозабрава, до пълно изличаване на своето собствено аз. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)