ИЗЛЍШЕК, -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Излишък. От купците, които изкупуваха излишека от манастирските храни, набавях варива и брашно. Ем. Станев, А, 147. На 30 април тая година Дирекцията на унгарските държавни конезаводи ще продава в Будапеща излишека от имеющите се в казаните конезаводи коне. Бълг., 1902, бр. 483, 4. Капитал на едно лице е излишекът от актива му над пасива му. К. Кърджиев, А, 309.


Източник: Речник на българския език (онлайн)