ИЗЛЍШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е в излишък, в повече, свръх необходимото. – Ние решихме да направим сватбата на село. – Рекохме да не правим излишни разноски. Елин Пелин, Съч. ІІ, 115. – Ако аз имам две рогозки и едната ми е излишна и ако някой ми я поиска назаем, което значи да му я подаря, аз съм длъжен да му я дам. М. Марчевски, ОТ, 223. И ето що ние изявихме: нека се вземат излишните имоти от богатите и от манастирите и се поделят между бедните. Ст. Загорчинов, ДП, 407. – Дирих, побратими, ама само една излишна пушка намерих. Ив. Вазов, Съч. XXV, 188.
2. Който е без полза, който не е необходим, нужен; непотребен, ненужен, безполезен. – Така ли? – попита Борис. – Да не си въобразявате, че „Никотиана“ и аз сме вече излишни за вас? Д. Димов, Т, 521. И Кочо се измъчваше като баща си покрай Лазара – помагаше му, въвеждаше го в работата и винаги със страх да не би Лазар да се почувствува излишен, ненужен, да не би да стане смешен пред чуждите люде в работилницата. Д. Талев, ЖС, 228. За него вярата не беше нещо придобито и научено. Не беше тя и в честото ходене на черква, ни в постите, ни в курбаните и в задушниците. Тия работи той не смяташе излишни, но ги предоставяше на жените и на попа. Й. Йовков, Ж 1945, 192. Вагонът побираше четиридесет и осем пътника. На всекиго от тях още с билета се определя и номерът на мястото. Така се избягват излишните разправии между пътниците и бързането, блъскането за заемане на място. Г. Балев, КВА, 102–103.