ИЗЛОВЯ̀ВАМ, -аш, несв. (диал.); изловя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Излавям. И Златка избягва у майкини си, дето още през нощта ги придебва полицията и ги изловява. Тем., 1881, кн. 2, 27. изловявам се, изловя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)