ИЗЛОМÒТВАМ, -аш, несв.; изломòтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Обикн. неодобр. Казвам, изговарям нещо съвсем неясно; измърморвам, промърморвам. – А доячките какво казаха? – Ей сега ще ида при тях – изломотва той. Ц. Лачева, СА, 43. – Бър-р-р, че е студено! Тази сутрин ще ни отпорят гьона... – дрезгаво от съня изломоти Жельо. К. Грозев, СС, 10. – Лазо, що щеш тук? Ратаят полека обърна глава. – Ами повикаха ме да им сека дърва – изломоти той с пълна уста. Ем. Станев, ИК I и II, 494. Латин изведнъж стана, разпери ръце и нещо изломоти. Н. Нинов, ЕШО, 18. изломотвам се, изломотя се страд.