ИЗЛОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изломя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Ломя много, всичко или нещо докрай, напълно. – А помниш ли, скъпи, как изломи зида и как се срещнахме в нощта. П. Спасов, ГЛЗЗ, 98. изломявам се, изломя се страд.
