ИЗЛУ̀ЖВАМ, -аш, несв.; излу̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Спец. За течащи води – разтварям и отнасям при движението си съставни части от скалите. Подземните води при движението си излужват скалите, като образуват празнини, пещери и други форми, наречени карстови. Ст. Бошев и др., ГГ, 180. Такава подкиселена вода, която действува като киселина, разтваря и отнася много лесно варовитото вещество от варовитите скали, като ги излужва. Р. Христов и др., Г, 49. Прониквайки с част от атмосферната вода в по-долните пластове, хумусните киселини отнемат варта, хранителните материали и желязото на горните почвени пластове. По този начин те излужват почвата и образуват така наречените излужени почви (подзол). Д. Велев, Μ II, 20. излужвам се, излужа се страд. След като от почвата се излужат карбонатите, киселите почвени разтвори започват да действуват върху силикати и алумосиликати, като ги разлагат. П. Боянов, П, 191.