ИЗЛУ̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от излужа като прил. Спец. За почва, скали и под. – в които под въздействието на водата е разтворено варовитото вещество и са образувани ходове и празнини. С увеличаване на валежите при наличието на лесостепна растителност черноземните почви са видоизменени в оподзолени и излужени черноземи, които преминават в сиви горски почви. Геогр. X кл, 71.