ИЗЛЪ̀ГВАНЕ ср. Отгл. същ. от излъгвам и от излъгвам се. Юнакът, след като излъга нас, отива да лъже и селяните, че сме го накарали да убие арнаутина. Той поискал съдействието на коджабашията за излъгване бедния пъдарин, че добитъци са направили пакост вън от село и там да го заколи. П. К. Яворов, ХК, 97. Тоя походен ред те [вълците] го нарушават, когато съгледат нещо за нападение и грабеж – напр. някое стадо. Съберат се, обмислят откъде да почне демонстрацията за излъгване на кучетата и откъде да стане нападението. Н. Попфилипов, РЛ, 98.