ИЗЛЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; излъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. излъ̀хнат, св., прех. Обикн. поет. 1. В съчет. със същ. мирис, аромат, топлина и др. Изпускам, излъчвам, отделям леко, неусетно от себе си нещо (обикн. мирис, аромат, топлина и под.); лъхам. Непознатият вдъхна дълбоко спарения въздух, напоен с оня тежък мирис, що излъхват старите ракли и шкафове, и като се приближи до прозореца, загледа разсеяно навън. Св. Минков, РТК, 35. И аромат се носеше навред, / като че ветрове от двери райски / излъхваха тоз дъх от рози майски. Ем. Попдимитров, СР, 25. Напечените канари по пладне / като от пещ излъхват топлина. Бл. Димитрова, Л, 29. Там небосводът е от пепел, / от жарки въглища, от плам / и често дъжд и зли вихрушки / стени и покриви разкъртват, / а мръсната земя излъхва / подобно чер и древен жъртвеник / зловоние към небесата / като молитвен тимиам. А. Далчев, С, 11.
2. Прен. Въздействам леко, неусетно по някакъв начин върху някого, предизвиквам някакви чувства, преживявания, мисли; излъчвам. Зелената му [на бюрото] покривка се лъщеше под падналите отгоре ѝ няколко снопа слънчеви лъчи и излъхваше някаква особена празничност, каквато Илийко отдавна не беше преживявал. Ст. Чилингиров, ПЖ, 62. Изнемощяло и още с предродилните си петна беше и лицето ѝ. Сега при слабата лампена светлина тия петна се врязваха особено дълбоко и излъхваха нещо мъчително и тежко. Ст. Чилингиров, РК, 261. Там бик повдига врат непобедим, / излъхва дива мощ и вдъхва страх. Ем. Попдимитров, СР, 134. излъхвам се, излъхна се страд. Слабата предобедна жега, която се излъхваше от скалите, извишили се зад града отвесно като гигантски декор, навяваше своеобразна отмала и сънливост. Т. Харманджиев, КВ, 9.