ИЗЛЮЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; излюлѐя, -ѐеш, мин. св. излюля̀х, прич. мин. св. деят. излюля̀л, -а, -о, мн. излюлѐли, прич. мин. страд. излюля̀н, -а, -о, мн. излюлѐни, св., прех. Люлея докрай, изцяло някого или всички по ред, последователно. Аз целувам пак тая десница, / що ни с толкоз любов излюля – / как ни бранеше като вълчица / от суровия бащински гняв! Н. Марангозов, НПС, 34. Калинка й мома с момите, / пък аз съм жена с жените. / Девет съм люлки излюляла, / .. / Още ли да съм хубава? Нар. пес., СбНУ ХХІІ–ХХІІІ, 43. излюлявам се, излюлея се страд.