ИЗЛЮ̀ПВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от излюпвам1 и от излюпвам се (в 1 знач.). Инкубатор за излюпване на пиленца.
ИЗЛЮ̀ПВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от излюпвам2 и от излюпвам се; излющване1, олющване1, обелване2.
