ИЗЛЮ̀ЩВАМ1, -аш, несв.; излю̀щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Лющя, наранявам повърхността, покритието, обвивката на нещо на едно или няколко места; олющвам1, обелвам2. След като ме [мама] изми, трябваше да излющя един лишей от бузата си, защото ме грозеше, но не успях, а го поразкървавих. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 32. На няколко места са излющили бялата боя по стените.
2. Лющя, беля нещо изцяло, напълно или всичко докрай; олющвам1, обелвам2. Излющих един зрял жълъд. излющвам се, излющя се страд.
ИЗЛЮ̀ЩВАМ СЕ несв.; излю̀щя се св., непрех. Лющя се изцяло, напълно, докрай; олющвам се, обелвам се. – Ето, старата боя се е излющила и дървото е започнало да се напуква. Д. Кисьов, Щ, 500. Кожата се маже с нежна паста и се пудри. Това се прави два пъти на ден, докато изгореният повърхностен слой се излющи сам заедно с помадата. БиблЖ, 1927, кн. 6 [еа]. Лакът бързо ще се излющи.
ИЗЛЮ̀ЩВАМ2, -аш, несв.; излю̀щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Обикн. в съчет. с плесница, шамар. Зашлевявам (в 1 знач.); олющвам2, шамаросвам. Толкова се ядоса, че му излющи един шамар.