ИЗЛЯ̀ЗВАМ, -аш, несв. (диал.); изля̀за, излѐзеш, мин. св. изля̀зох, излѐзе, пов. излѐз, излѐзте, прич. мин. св. деят. изля̀зъл, -зла, -зло, мн. излѐзли и (диал.) изля̀л, -а, -о, мн. изля̀ли, св., непрех. Излизам. Къщата на братя Жекови приличаше на кадийница. Едни влязваха, други излязваха и секи носеше нещо със себе си. З. Стоянов, ЗБВ I, 180. Милкана излязва из къщи, понесла на малък поднос кастер с ракия. П. Тодоров, Събр. пр II, 201. излязва се безл. Герги: – Мен ме е страх, като ги чух отдалеч. Пред кърджалия излязва ли се! П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 1957 [еа].