ИЗМА̀ЗВАМ, -аш, несв.; измàжа, -еш, мин. св. измàзах, св., прех. 1. Покривам с мазилка, мажа много, всичко или нещо изцяло, напълно. По високата скеля в горния край тропаха двама зидари, които измазваха отвън просторния склад. Цв. Ангелов, ЧД, 156. И хората секли греди, секли лескови клони, още преди зимата успели да измажат хубавата, почти красива попска къща. Д. Добревски, БИ, 203. Още на другия ден след сватбата тя измаза изкъртения под, изпра чергите, подреди стаите. И. Петров, НЛ, 105.

2. Свършвам материалите за мазане, изразходвам материалите при мазане. Измазах вече бялата боя, донеси ми още една кутия. измазвам се, измажа се страд. Отидох няколко пъти при кмета в общината и го помолих да нареди да се почисти и измаже училищната сграда. Ал. Спасов, С, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)