ИЗМА̀ЙВАМ, -аш, несв.; измàя, -àеш, мин. св. измàях, св., прех. Диал. Залисвам, губя времето на някого; мая, мотая. – Що им [на момичетата] се вдаваш, Бошко! В такова работно време – да измайват момчето? Ц. Церковски, ТЗ, 61. измайвам се, измая се страд.
ИЗМА̀ЙВАМ СЕ несв.; измàя се св., непрех. 1. Бавя се да извърша нещо навреме; мая се, мотая се. – Тсс!... Игуменката! – произнесе стреснато Калина и зафана пак да мете. Дария излазяше из черква. – Какво се измайвате? По-скоро! – каза тя строго. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 100.
2. Залисвам се, губя си времето напразно; мая се, мотая се, разтакавам се. До напролетта школото ни стоя без даскал и децата ходиха, та се измайваха. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 33.