ИЗМА̀ЙВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от измайвам и от измайвам се. Куфари се изваждат навън с бързината, свойствена на спешните приготовления за пътуване. Измайването не беше благоразумно. Ив. Вазов, Съч. XII, 102. Трябваше поне три дена да държим селото на обсада, та тогава да са предадат жителите му, а ползата от това наше измайване не принасяше нещо особено. З. Стоянов, ЗБВ II, 50.