ИЗМАЙСТОРЍСВАМ, -аш, несв.; измайсторѝсам, -àш, св., прех. Остар. и диал. Измайсторявам. В нашия градец живее такъв един вълшебник, който сичко знае, от сичко отбира и сичко измайсторисва. Знан., 1875, бр. 19, 303. Дорде Стоянеско се бавил в Одеса, то Ничо измайсторисал други един проект, по който трябвало да бъде съставено българското дружество. Л. Каравелов, Събр. съч. ІІ, 1965 [еа]. измайсторисвам се, измайсторисам се страд.