ИЗМАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; измалѐя, -ѐеш, мин. св. измаля̀х, прич. мин. св. деят. измаля̀л, -а, -о, мн. измалѐли, св., непрех. Диал. Оставам без сили; отмалявам. Тула бързаше да приговори Райна и да я умири, а тя измаляваше от скръб. Е. Мутева, РБЦ (превод), 60. Върнала се Баба Зима измаляла и с дърво отвътре портата подпряла. А. Разцветников, ОНН, 22.