ИЗМА̀МВАМ, -аш, несв.; измàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Съзнателно заблуждавам, подвеждам някого с думи, постъпки, послужвам си с измама (в 1 знач.); излъгвам, изигравам. – Но трябва да ти кажа, че по нашия закон онзи, който ни измами, ние го наказваме със смърт. – Ако ни излъжеш и забъркаш пътя, ще те убием! Й. Йовков, Разк. I, 222. После тя [Ния] долови, че младата ѝ приятелка говореше за Брашнаров с по-друг тон и може би с по-голямо въодушевление. Тя каза на Руменова: – Той е опасен човек, Ванче. Ти не знайш сичко за него. Той може зле да те измами. Д. Талев, ПК, 417. Свестните у нас считат за луди, / глупеца вредом секи почита: / „Богат е“, казва, пък го не пита / колко е души изгорил живи, / сироти колко той е ограбил / и пред олтара бога измамил / с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26.
2. Създавам невярно, погрешно впечатление у някого, заблуждавам някого; подвеждам. Обезобразеното му от боя лице, напластено с прах, беше измамило защитниците, та когато припадна, натовариха го като ранен от бомбардировката. М. Грубешлиева, ПИУ, 294. Бяха надошли роднини, които бяха почнали да работят за освобождението ни. Надеждата им не ги измами. К. Величков, ПССъч. I, 150.
3. Нарушавам верността си към някого или нещо; изневерявам, изменям2. Щом като, след толкова заричания и клетви, пак посмя да го измами – това показва, че тя е непоправима и че той трябва веднъж завинаги да се отърве от нея. Д. Калфов, Избр. разк., 341.
4. Рядко. Прелъстявам, съблазнявам. Казах ѝ [на Къпинка], че Радко си има друга приятелка в село, че непременно ще измами и ще изостави Сладунка после. Ил. Волен, МДС, 23. О, жени! Вас измамват; отпосле шепнат зарад вас, обсъждат ва и скоро-скоро любовникът ви оставя, както някое каприциозно дете напуща своите играчки. Ч, 1875, бр. 4, 169. – Яз не сам вярна девойка, / както йот майка паднала, / ами сам млада вдовица. / Йедно ма момче измами / под едно дръво зелено / за кичур грозде сушено. Нар. пес., СбНУ XIV, 48. Полунощ Рада пристана. / .. / Стоян на Рада думаше: / .. / „Върни са, върни, Радо льо. / Аз имам булка хубава / и имам деца четири“. / Рада на Стоян думаше: / .. / „Защо ма, бате, излъга, / та ма младичка измами!“. Нар. пес., СБГЯ, 136.
5. Прен. В съчет. със същ. очакване, надежда, доверие и под. Правя, постъпвам не така, както някой е очаквал от мене, както е вярвал. Преди двайсетина години, слуга при Марка Иванов, хаджи Гъчо – тогава само Гъчо – измами доверието му и злоупотреби значителна сума пари. Ив. Вазов, Съч. XXV, 31. Жално ми е, че моите най-добри приятели така зле измамиха доверието на своите другари и едномисленици. С. Радев, ССБ II, 28. измамвам се, измамя се страд.
ИЗМА̀МВАМ СЕ несв.; измàмя се св., непрех. 1. Изпадам в заблуждение, поддавам се на измама. Впила неспокоен поглед напред, аз търсех едно село. Но очите ми се замрежваха от светлината и на няколко пъти се измамвах – все ми се струваше, че виждам ту тук, ту там как над ниските сгради и китки зеленина се издига тънката бяла снага на джамия. Г. Райчев, Избр. съч. I, 160. Деца и родители са навикнали на такива малки комедийки, гдето единият иска да измами, другият ся прави, че ся е измамил и гдето никой ся не измамва. Ч, 1871, бр. 20, 637.
2. Греша в очакванията си за нещо. Мислех, че иде да протестира, но се измамих: кметът любезно се здрависа с мене. Ив. Вазов, Съч. XVII, 26. – Ще ида в Търново. Там лесно ще намеря къде да се скрия. Но Бачо Киро жестоко се измами. Където похлопа из града, избутваха го навън, сякаш не го и познаваха. Д. Марчевски, ДВ, 200. Той по-често се вслушваше в мнението на хората. По този начин той по-рядко се измамваше в преценките и решенията си. К. Калчев, ЖП, 401.